„Няма място за старите кучета“ e филм на братята Итън и Джоел Коен от 2007, който печели Оскар награди в 4 категории, сред които за “Най-добър сценарий”, “Най-добра режисура” и „Най-добър актьор в поддържаща роля”, връчена на Хавиер Бардем (това е и първата му златна статуетка от Академията).

Филмът е базиран на романа на Кормак МакКарти и преплита в сюжета си жанровите характеристики на трилър, уестърн и драма. Действието се развива в малко градче в щата Тексас през 1980 г. и всеки от тримата главни герои е движен от свое собствено морално възприятие за света. Главният герой Луелин Мос, местен ловец, се оказва на място, където наркосделка е стигнала до масови убийства и открива куфарче с 2 милиона долара. Той решава да запази парите и започва да се укрива от наемника Антон Чигур, който е безскрупулен и безмилостен човек, вярващ единствено в милостта на съдбата. Емблематична сцена от филма е хвърлянето на монета, което служи на Чигур като знак от съдбата, който трябва да се следва безпрекословно. Въпросът на Антон, показателен за най-фундаменталните му вярвания е: ако правилата, които спазваш, са те довели дотук, каква е ползата от правилата? Третият основен герой е местният шериф, който се опитва да разнищи масовите убийства и да открие убиеца. Шериф Бил, изигран от Томи Лий Джоунс, е героят, с чиято история започва, но и завършва филмът. Той е гласът на общоприетите ценности на обществото, в което е израснал, отгледан от шериф също като него. За героя на Томи Лий Джоунс престъпната действителност до такава степен е претърпяла катарзис, че вече той не е в състояние да разбере силите, които движат хората да убиват. Именно заради неговото отчаяние и безсилие да се бори с действителността филмът носи името “Няма място за старите кучета”.

От друга страна, в другите двама основни персонажи – Антон Чигур и Луелин Мос, забележително е противопоставено доброто и злото. Едно от най-големите достойнства на филма е това, че гледните точки на всеки един от героите са представени майсторски и придават смисъл на действията им. Напрежението във всяка сцена с героя на Хавиер Бардем задава мрачността, но е и реализмът на света, в който осъзнава, че живее шериф Бил.